Профил на artista
 |
Име: Кристиан Тодоров Възраст: 31 Пол: мъж Град: Бургас Професия: артист Интереси: изобразително изкуство |
Статистика
Популярни постинги:
0
Постинги този месец:
0
Гласове този месец:
0
Коментари този месец:
0
Любими блогове:
0
Блогъри добавили в любими:
0
Блог вълни:
0
Последни постинги
23.02.2009 16:17 -
Една чашка
Тази чаша е много стара... от сервизите на баба. Но преди четири, пет години, когато бях още в основно училище, направих това в час по рисуване. И както каза учителката, "от дефекта май стана ефект", тъй като за първи път рисувах със стъклописни бои, както и окунторявах за първи път...
Дали е сполучливо?!
Дали е сполучливо?!
07.01.2009 11:08 -
Скици "морски" - русалки, раци...
Малко стари скици. Преди време трябваше да участвам в един "морски" конкурс и трябваше да направя няколко скици...
02.01.2009 13:49 -
Коледно-новогодишни картички
И тъй като все пак сме в най-празничният месец, и чак сега имам възможността да публикувам свои коледо-новогодишни картички, сега ще ви ги покажа. :-)
Дядо Коледа... Обикновена детска картичка. С френското послание: "Весела Коледа и Честита нова година!!!"
Брадата и шапката на Татко Коледа, които са на корицата, могат да се махнат, като разтворим картичката, и със същото лице виждаме как стареца от Лапландия се готви да спи, пременен в нощница, и със шапка за сън, прозявайки се.
Снежният човек, който всички деца правят по света сами, когато снега затрупа всичко навън. Голямата черна шапка децата са му я сложили, за да не му е студено. Красивият ръчноизплетен (зашит) шал също е поставен на Снежния човек, за да не му е студено. Сребристите снежинки падат, животът им минава така мигновенно. Снежният човек знае, че и той ще последва тяхната съдба, когато слънцето изгрее... Но в очите му искрите, пламъците живот, жаждата за живот, вдъхват и сърце на Снежния човек, който се радва силно ие благодарен на децата, дето са го създали...
Само едно нещо липсва на картичката...
Дядо Коледа... Обикновена детска картичка. С френското послание: "Весела Коледа и Честита нова година!!!"
Брадата и шапката на Татко Коледа, които са на корицата, могат да се махнат, като разтворим картичката, и със същото лице виждаме как стареца от Лапландия се готви да спи, пременен в нощница, и със шапка за сън, прозявайки се.
Снежният човек, който всички деца правят по света сами, когато снега затрупа всичко навън. Голямата черна шапка децата са му я сложили, за да не му е студено. Красивият ръчноизплетен (зашит) шал също е поставен на Снежния човек, за да не му е студено. Сребристите снежинки падат, животът им минава така мигновенно. Снежният човек знае, че и той ще последва тяхната съдба, когато слънцето изгрее... Но в очите му искрите, пламъците живот, жаждата за живот, вдъхват и сърце на Снежния човек, който се радва силно ие благодарен на децата, дето са го създали...
Само едно нещо липсва на картичката...
02.01.2009 12:54 -
Замъкът чаша, или чашата замък
Здравейте, представям ви едно произведение на изобразителното изкуство.
През лятото на 2007-ма, от една промоция на бутилка алкохол, като подарък бе чашка за водка. Но аз реших чашата да я направя някак си по-специална. Хрумна ми да я превърна в средовековен замък. Вие сами виждате колко прилича на замък и колко не. Но се опитах поне да пресъздам дворец от едно време. С големите, масивни порти, с храсталаците рози по стените.
Един от прозорците е отворен. Ако надникнем вътре ще видим една маса, на която е поставена свещ, която все още гори. Именно свеща символизира пламъка на живота, топлатата и уюта царящ в това помещение. Пердатата въпреки своята нехармоничност и несинхронизираност с интериора въобще, някак си се връзват ако не с цялата композиция, то поне допълват и променят атмосферата...
През лятото на 2007-ма, от една промоция на бутилка алкохол, като подарък бе чашка за водка. Но аз реших чашата да я направя някак си по-специална. Хрумна ми да я превърна в средовековен замък. Вие сами виждате колко прилича на замък и колко не. Но се опитах поне да пресъздам дворец от едно време. С големите, масивни порти, с храсталаците рози по стените.
Един от прозорците е отворен. Ако надникнем вътре ще видим една маса, на която е поставена свещ, която все още гори. Именно свеща символизира пламъка на живота, топлатата и уюта царящ в това помещение. Пердатата въпреки своята нехармоничност и несинхронизираност с интериора въобще, някак си се връзват ако не с цялата композиция, то поне допълват и променят атмосферата...
